Кюстендилското село Вуково се намира в предимно планински район в западната част на страната. Близо е до областния град и до Бобошево, който се явява негов административен център. И тук са налице условията за развиването на селски туризъм, съчетан с разглеждането на местните културни забележителности. Те се изразяват най-вече в броя на църквите, които възникват през различни епохи от историята. Освен това отглеждането на лозови насаждения и овошки е характерно за местните хора. Не на последно място, културният туризъм дава възможност на посетителите в селото да се запознаят отблизо с историята на храмовете. Някои от тях възникват по време на Средните векове, а стенописите и изографисаните икони са отлично запазени. Селото се е наричало Ваково, преди да получи сегашното си име. То остава непроменено и до днес, а старото наименование буквално се превежда като църковно място. Може би точно поради това тук са се запазили няколко храма.
От епохата на късното средновековие най-добре съхранената църква във Вуково е тази с името Свети Никола. Тя е ситуирана на територията на община Бобошево, а не точно в селото. Разстоянието от храма до населеното място е само два километра в южна посока, затова за никого не представлява проблем да я разгледа и посети при желание. Има обаче едно обстоятелство, което трябва да се вземе предвид при избора на посещения за забележителности. Църквата се намира в дълбок и труднопроходим дол, иначе по форма представлява еднокорабна постройка от типа едноабсидна базилика. Също трябва да се отбележи за църквата, че е триконхална и не притежава отвор, като това важи за поне още един от храмовете в близост до селото – става дума за липсата на притвор. Западната фасада на средновековния храм се отличава с плитка арка, а сводът е оформен като половин цилиндър. Конхите са мястото, където ясно личат прорязаните малки и тесни прозорчени отвори. И при нея за изграждането се прибягва до употребата на два основни материала. Единият са ломените камъни, а другият е хоросан. Неговото предназначение е да дава допълнителна спойка и здравина на конструкциите, а се използва още по времето на Цар Симеон Първи.
Плочи от камък също присъстват в цялостното изграждане на храма Свети Никола във Вуково, макар че са използвани предимно за покрива. Самите те са нацепени, а храмът е вкопан в земята. Може лесно да се направи предположението, че това е така поради изискванията на османската империя православните храмове да са ниски и неугледни, да не бият на очи. Арката на западната стена е изписана цялостно, което напълно се отнася и за вътрешната част на храма. За съжаление към днешна дата не може да се даде точно описание на стенописите, защото от тях остават единствено фрагменти с частичен характер. Някъде през годините на 16-ти век следва да се отнесе построяването на църквата, като от този именно период е запазеният изключително живописен слой. Днес този храм е обозначен като паметник на културата с национално значение. Повече информация за храмовете около селото може да се намери в редица исторически източници, сред които трудът на Павел Стефанов.
